В България за банки се говори като за покойници – или добро, или нищо. И причината за това се крие в Глава 15, чл. 152а на Закона за кредитните институции. Там дословно пише следното: (1) Който разпространява невярна информация или обстоятелства за банка, с което се уронват доброто име на банката и доверието към нея, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 10 000 лв. (2) Ако нарушението по ал. 1 е извършено чрез средство за масова информация, глобата е от 5000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение - от 8000 до 20 000 лв. (3) Ако нарушителят по ал. 1 или 2 е юридическо лице, се налага имуществена санкция, както следва: 1. в случаите по ал. 1 - в размер от 10 000 до 30 000 лв., а при повторно нарушение - от 30 000 до 50 000 лв.; 2. в случаите по ал. 2 - в размер от 20 000 до 50 000 лв., а при повторно нарушение - от 50 000 до 150 000 лв.
Този закон е еманация на отношението към банките у нас – трябва да е тихо на парите, че да не ги безпокоим. Когато обаче е много тихо, действат и крадците, както добре каза депутатът от Патриотичния фронт Емил Димитров-Ревизоро в разгара на случая „КТБ”. А най-скандалното е, че БНБ, след целият скандален случай и то случай, какъвто България не беше виждала, продължава да сочи като виновник за затриването на четвъртата най-голяма банка в страната “публично разпространявана информация, създаваща съмнения в качеството на кредитния портфейл на банката”. И това след като самата БНБ, с одитния доклад на назначените от нея квестори, ясно показа как КТБ се е използвала за параван, за да се подхранва бизнесът на свързани с Цветан Василев лица. Свързани лица, сред които е бил и Делян Пеевски – поне според купчината слухове и статии по медиите. И от когото тръгна да пада доминото.
Предисторията
Публична тайна беше, че Корпоративна търговска банка е „банката на силните на деня” в България. Силните, управляващи държавата. А кога КТБ се чувстваше най-комфортно през годините, може да се досети всеки, погледнал официалните ѝ отчети за стойността на притежаваните активи (в левове): 2002 година – 155 512 000 (НДСВ и ДПС); 2003 година – 296 728 000 (НДСВ и ДПС); 2004 година – 359 522 000 (НДСВ и ДПС); 2005 година – 523 865 000 (Тройната коалиция); 2006 година – 1 005 566 000 (Тройната коалиция); 2007 година – 1 771 306 000 (Тройната коалиция); 2008 година – 2 105 861 000 (Тройната коалиция); 2009 година – 2 035 883 000 (ГЕРБ); 2010 година – 2 702 755 000 (ГЕРБ); 2011 година – 4 044 378 000 (ГЕРБ); 2012 година – 5 637 169 000 (ГЕРБ); 2013 година – 6 740 901 000 (БСП и ДПС плюс Златния пръст на „Атака”).
Кога започна зараждането на кризата – като ключова дата може да бъде посочен 25-ти февруари, 2014 година. Тогава „Протестна мрежа” внесе сигнал за организирана престъпна група срещу собственика на КТБ Цветан Василев, депутата от ДПС Делян Пеевски и лидера на „България без цензура” Николай Бареков. Буквално ден по-късно тогавашният финансов министър Петър Чобанов успокои, че концентрацията на пари на държавни предприятия в КТБ вече не е толкова висока. Интересно защо и дали точно ударно теглене на средства от държавни предприятия в седмицата между 13-ти и 19-ти юни, наредено от КОЙ, не доведе до фактическия срив в КТБ – едва ли някога ще узнаем със сигурност.
Усетил накъде могат да тръгнат нещата, Цветан Василев се съпротивляваше с всички сили. Но нещата не вървяха на добре – от прокуратурата, която е считана за запазена територия на работилия като следовател Пеевски, взеха да излизат информации как Цветан Василев давал кредити на „семейството на медийния магнат” да изгради медийната си империя. За да покаже, че няма да остави така да бъде „преметнат”, Василев, чрез КТБ, удвои дела си в „Булгартабак - дружество, също считано от мнозина за част от бизнес орбита на Пеевски и ДПС.
На 11 юни гръмна новината – висши служители на КТБ са били привикани в прокуратурата на разпит заради сигнала на „Протестна мрежа”, но май-май само в направлението, касаещо шефа им. Два дни по-късно прокуратурата се изсипа с полицията в сградата на столичния бул. „Цар Борис III” 159, където има големи офиси на КТБ и където е седалището на ТВ7 и News7. Дори при този мащаб Цацаров и колегите му не потвърждаваха, че натискат точно КТБ, ами се оправдаваха с „претърсване на офиси в същата сграда, в която е КТБ”. Съвсем скоро гръмна и версията, че Цветан Василев бил поръчал убийството на Делян Пеевски и затова властите са се размърдали. Бързо се намериха и обвиняеми, които още по-бързо бяха освободени, а в края на септември със съдебно решение окончателно показа каква партенка е била тази версия.
Междувременно от КТБ ставаха все по-приказливи – имало напрежение между Василев и Пеевски. Пеевски отрече причината да е негов отказ да връща взети от КТБ пари, а КТБ побърза да обяви, че депутатът от ДПС нямал кредити при тях. На този фон ни в клин, ни в ръкав прозвуча версията на банката, че прокуратурата се задействала, защото КТБ си търсела пари от дружества на „Булгартабак”. А „Булгартабак” реагира като Пеевски – докажете, че имаме кредити при вас, иначе ще ви съдим.
При тази напрегната обстановка БНБ уверяваше – няма проблем с банковата ни система. Проблем обаче явно имаше, след като шефът на управление „Банков надзор” Цветан Гунев излезе в отпуск, когато плъзна информация, че е попаднал във фокуса на прокуратурата. Цацаров обаче се правеше на ни лук ял, ни лук мирисал – не разследваме никого от КТБ. А Василев отчаяно се бранеше – Пеевски се държи така, все едно всички в България му е позволено.
Пикът на кризата „КТБ”
На 19-ти юни КТБ обяви, че е под натиск, но няма заплаха за стабилността ѝ. Същата вечер истински потоп удави Варна и уби 13 души, а само ден по-късно потопът застигна и КТБ и парите на вложителите там бяха блокирани. БНБ бързо-бързо обеща – КТБ ще отвори на 21 юли, както и дъщерната ѝ ТБ Виктория, а проблемът е в недостиг на ликвидност, което било изолиран случай. Как е изолиран и откъде дойде този ликвиден проблем – с други думи кой ударно тегли, БНБ не уточни. Но започна проверка на активите и пасивите на банката.
Непосредственият шок от скандала отмина и дойде ред на хипотезите. Приближеният до Василев „Дер Щандарт” заговори за дълг от 130 млн. евро, който скарал банкера с Пеевски. Левон Хампарцумян пък заговори как бързият растеж във финансовия сектор е предпоставка за нещо гнило.
Кризата в Първа инвестиционна банка
Само седмица след продънването на КТБ, на мушката застана втора българска банка – ПИБ. Сценарият беше познат – плъзнала като пожар информация за проблеми и ударно теглене на средства от банката, този път масово и от обикновени вложители. Бившият бъдещ премиер Бойко Борисов наля масло в огъня и поиска МВФ да влиза в България, разработи се и КФН, проверявайки кой нарушава посочените в началото на този обзор норми. Намери се и виновен – бившият полицай Венцислав Ангелов, познат с прякора Венци Чикагото и баща на Йордан Бонев, дясната ръка на Бисер Миланов-Петното. ДАНС обяви, че Ангелов бутнал КТБ и ПИБ с постове във Facebook и клип в YouTube. Още на следващия ден Ангелов беше освободен, след като подписа протокол да не прави повече така и да внимава със социалните мрежи.
На 30-ти юни ПИБ влезе в нормален ритъм на работа, след като държавата поиска бързо разрешение от ЕК, за да отвори спешна кредитна линия от 1,2 млрд. лева за подкрепа на банковата ни система и изтеглените само за ден по официални данни 800 млн. лева от ПИБ бяха наваксани. КФН пък удари инвестиционния посредник „Глобал маркетс”, за когото ДАНС разкри, че „е изградил мрежа от свързани фирми за маркетингови услуги, чрез която на 26-27 юни 2014 г. на физически и юридически лица са изпратени стотици съобщения, озаглавени „Информационен бюлетин относно рисковете за депозити в български банки”, целящи създаване на паника сред вложителите”. „Глобал маркетс” върна жеста с дело срещу КФН.
В средата на август ЕК поиска официален план как ПИБ ще връща държавната помощ, в началото на ноември банката обяви, че иска да върне по-бързо заема, а на 25-ти ноември ЕК одобри плана за връщане на заема, като срокът беше удължен на 18 месеца.
Всичко изглеждаше наред, с изключение на едно – прокуратурата призова по делото за отнемането на лиценза на КТБ и обявяването ѝ в несъстоятелност финансовият журналист Мирослав Иванов, бивш кадър на вестниците „Пари” и „Капитал”. В блога си „Финансови смислици” той публикува материали със заглавия като: "КОЙ ще плаща рекламата за „социални дейности“ на ПИБ?", "Пеевски изчисти заема за LAFKA в КТБ с цесия от ПИБ", "ПИБ е покрила кредитите на фирмите на ДПС в КТБ", "Мисия „Виктория“: Новата банка на Пеевски", "Защо Владислав Горанов е златната ябълка за ламята Пеевски". А разследващият сайт „Биволъ” започна също да пише усилено за ПИБ в края на настоящата година, като собствениците му Атанас Чобанов и Асен Йорданов обявиха, че подават сигнал до БНБ и прокуратурата.
След краха на КТБ – версиите
И заваляха многото анализи, коментари, разсъждения. Основната теза за разрив между Пеевски и Цветан Василев се споделяше от мнозина. Защо точно обаче - те имаха много пресечни точки, но освен ситуацията около "Булгартабак", се промъкна и версията за преразпределение на силите във "Виваком", по думите на самия Цветан Василев пред novinite.bg. Заговори се и за опит да бъде бутнат Валутният борд с идеята големи кредити в КТБ да бъдат изчистени от хиперинфлацията, което бе посочено от експерти за абсурд. Като тематика обаче темата беше интересна, преплетена с митове, полуистини и пълни истини. Вървеше и версията, посочена лично от БНБ, че били изчезнали данни за кредитни досиета на КТБ – нещо, коеот изглеждаше безумно, защото в Централната банка има Кредитен регистър, в който такива неща се вписват като подсигуряване и дори и в някоя банка да няма нещо, то в този регистър трябва да го има. БНБ пък поиска за невярна информация, уронваща престижа на банка, да се влиза директно в затвора за пет години, забрани и на всеки, свързан с КТБ, да говори пред медиите. Хора като Вежди Рашидов обаче си говореха спокойно и сеирът си вървеше.
В съзвучие с крайно непрозрачната си медийна политика, БНБ покани определени медии на следващата си пресконференция за КТБ - на 11 юли. След тази пресконференция за пръв път стана ясно, че се отива към отнемане на лиценза на КТБ, макар да все още надеждата за спасяване на банката да не беше убита. БНБ предлагаше ТБ Виктория да стане банка, в която да влязат добрите активи на КТБ, а лошите, от които няма надежда да излезе активност, да си останат в КТБ.
Появи се обаче и цифра на дадени от Цветан Василев кредити на свързани фирми – 3,5 млрд. лева, чрез които банката е била точена. Вътрешният министър Цветлин Йовчев също заговори за престъпна схема, гръмна обаче и версията, при това лансирана от прокуратурата, че 206 млн. лева са изнесени в чували за нула време от КТБ. Намери се пилотът на частния самолет на Цветан Василев, който да каже, че за последно е летял с банкера и само с две куфарчета, а веднага след това държавното обвинение призна, че парите не били изнесени на куп, ами имало подозрение, че са точени в доста по-дълъг период от време. Все пак журналистът Григор Лилов даде обяснение как може да изчезне такава голяма сума наведнъж – ако КТБ е събрала 206-те млн. по поръчка на ТБ Виктория и ги е пратила като „ценна пратка” зад граница. Такива пратки се превозват напълно легално, казва Лилов и могат да се вкарват по сметка в чужда банка, а оттам да се прехвърлят в офшорни зони.
В крайна сметка двама от шефовете на КТБ станаха защитени свидетели. Обвиняеми по случая станаха председателят на УС на КТБ Орлин Русев, главната касиерка Маргарита Петрова, главната счетоводителка Мария Димова и заместничката й Борислава Тренева-Кючукова. За да върви разследването, беше махната банковата тайна на досиетата в КТБ като пречка пред разследващите.
И докато версиите какво стана в КТБ си вървяха, БНБ поиска приемането на нов закон, с който държавата и Фондът за гарантиране на влоговете да станат привилегировани кредитори на КТБ. Гуверньорът Иван Искров обаче не пожела отпускането на лоши кредити да се криминализира, за което Осман Октай го обвини четири месеца по-късно, като заяви, че гуверньорът е създал предпоставките за кризата. Бившият шеф на Сметната палата Валери Димитров, който също беше замесен, обясни, че няма как да се криминализират лошите кредити, защото ще се блокират междубанковите заеми – въпросът е в кредитите към свързани лица.
Коментари