Евродепутатът от Европейската народна партия (ЕНП) Светослав Малинов говори пред Expert.bg за Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ), прозрачността на преговорите, липсата на обоснованост на някои опасения, свързани с ТПТИ, но и опасностите от евентуално включване на арбитражния съд като част от споразумението.
Как оценявате Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ)? В частност за България какъв ефект ще има то?
Ако се сключи, това ще е най-голямото търговско споразумение в историята на човечеството. Ако то стане факт, Китай остава в сянката на Европейския съюз и САЩ. От гласуването през май месец миналата година се видя, че има огромно мнозинство за започване на преговорите. Всеки разумен човек казва: “Дайте да опитаме”. Сегашното поколение политици е абсолютно задължено да опита.
За България не може да е лошо това споразумение. Винаги има групи от хора, които губят, но това е нормално. Отварянето на "Метро" със сигурност е унищожило няколко малки семейни бизнеса, но е безспорно благо за потребителите.
Как бихте коментирали критиките, че споразумението ще навреди на малкия и средния бизнес в Европа и защитава интереса на големите корпорации?
Ако говорим за критиките, трябва да ги разделим. Първата критика не е критика срещу търговското споразумение, а е критика срещу капитализма. Капитализмът има много недостатъци. Да, има известна суровост, безмилостност, някои фирми продължават напред, други незаслужено отпадат. Да се каже, че това споразумение ще бъде добро за всички, е безсмислено. ТПТИ няма да бъде добро за всички. Просто Европа и България ще бъдат в по-добро състояние.
Също така има недоволство, че преговорите се водят непрозрачно. На това Европейската комисия (ЕК) отговори, като започна да публикува и открива повече документи. Как ще коментирате този въпрос?
Категорично отхвърлям това твърдение. Това са най-прозрачно водените прегoвори. Изобщо не е тръгнала Комисията да публикува нещо след критиките. Беше публикуван мандата на Сесилия Малмстрьом. Беше решено публикуването му на много ранен етап, но не след критиките. Може би, защото съм евродепутат, но съм останал с впечатлението, че никой няма проблем с информацията. ТПТИ е максимално прозрачно, когато говорим за търговски договори. Аз не знам обаче дали хората, които критикуват, някога са сключвали договор. Търговски договори по принцип не могат да се водят напълно прозрачно. Преговорите по ТПТИ се водят на ръба на ефективността - толкова са прозрачни. Същевременно правителствата на държавите от ЕС не само знаят за преговорите, но практически ги контролират.
А относно страховете, че ще се загубят социални придобивки?
След като се сключи ТПТИ, тогава могат да бъдат оправдани тези страхове. Докато не е договорено споразумението, то не е договорено. В момента може да обсъждаме всякакви страхове или дори лъжи. Няма обаче да има никакво снижаване на стандарти - нито хранителни, нито свързани с ГМО, нито социални.
Вие бяхте коментирали в края на март, че ЕС има дългогодишна практика на сключване на търговски договори с трети държави и организации? Не смятате ли обаче, че в това споразумение САЩ е големият играч и по-скоро те диктуват правилата?
Нямам такова впечатление. Идеята, че Европа ще клекне пред САЩ може да се роди само в мозък, който смята, че отношенията между двете държави са такива, каквито са били между България и Москва преди 1989 г. Това са представители на нации като Германия и Франция. Те не могат да клекнат пред Вашингтон.
Как ще коментирате механизма за разрешаване на спорове инвеститор-държава (Investor-state dispute settlement, ISDS) и предложението за постоянен арбитражен съд?
Когато се сложат на масата всички рискове, големият риск остава арбитражът, разрешаването на големи спорове между инвеститори и държави. Това е моето основание, ако не се направи нищо по този въпрос, да гласувам против споразумението. Особеността на тези споразумения е, че ние, евродепутатите, наистина можем да одобряваме или отхвърляме спораумения като ТПТИ. Ние обаче не можем да ги променяме. Може да харесваме 99% от споразумението, но ако не харесаме 1%, може да гласуваме против. Когато махнем всички фалшиви страхове, остава опасението за постоянния арбитражен съд.
Усещам също така, че се оформи мнозинство в Европейския парламент, което би отхвърлило ТПТИ. Една група биха го направили поради идеологически причини, а други харесват ТПТИ, но биха гласували против заради арбитражния съд. При арбитражите се взимат решения, които струват много и могат да доведат до директен натиск за политически решения - дали те да се взимат или не в зависимост от заплахата от арбитраж. Същевременно са абсолютно безконтролни. Самото наличие на арбитражен съд ще започне да изкривява решенията на правителството в определени области и да оставя своята сянка.
Но привържениците казват, че арбитражният съд е нормална практика при сключването на споразуменията с държави като Аржентина и Китай?
Разбира се, че трябва да има арбитраж, когато си имаме работа с Аржентина, Китай, Боливия или Венецуела. Как е възможно обаче да има претенции и подозрения за нечестни действия на държавата в рамките на Европейския съюз, където са най-стабилните съдилища и правна система като цяло. Освен това САЩ и Европа са най-близките правни системи и демократичнио общности. Между тях би трябвало да има малко повече доверие. САЩ може да каже, че няма да сключват споразумението, ако го няма този арбитраж - тогава аз ще гласувам против ТПТИ и нямам никави скрупули.
А защо тогава ЕК настоява за арбитражния съд?
Не съм сигурен, че го иска. Започна разпад на позицията по въпроса. Може да попитате защо са смятали, че арбитражът ще мине. Не смятам обаче, че и това са мислили. Според мен Комисията е искала да постави въпроса и да види какви са мненията. Сега ще има гласуване в ЕП и американците ще видят, че ISDS не минава. Тогава комисарите ще кажат “много искахме”, но общественото мнение е против арбитражния съд. След това трябва се разгледат предложения какво да се направи оттук нататък, в противен случай споразумението пропада. Освен това е проблем създаването на международен съд, това е много трудно и ще отнеме много време.
Интервю на Петя Бързилска
Коментари