Агенцията по приходите обмисля начини, по които да стимулира търговците да използват и приемат повече електронни плащания и по този начин да противодействат на сивата икономика. Тя предвижда подписването на меморандум, който да имплементира по-широката употреба на ПОС терминали. Наличието на повече такива устройства ще се приеме от Агенцията като индикация, че даден бизнес е на светло, което би означавало по-малко проверки за съответния търговец. Това стана ясно днес при представяне на проучване за сивата икономика в България, проведено съвместно от MasterCard и Ernst and Young.
През 2014 г. сивата икономика у нас се е равнявала на 17,1% от БВП, сочат данните. По-голямата част от стойността (10,4%) се пада на т.нар пасивна сива икономика - случаи, в които потребителят плаща в брой редовната цена за услуга, но продавачът не регистрира транзакцията (например ако не ви дадат касова бележка в ресторант, кафене или бар). Заради подобни практики миналата година държавата е била ощетена с 1,8 млрд.лева. Най-голям принос за това освен заведенията, имат секторите на хранителната индустрия, горивата, транспорта и др.
Как бихме могли да се преборим със сивата икономика - експертите на Ernst and Young дават няколко предложения. На първо място е популяризирането на електронните плащания. За разлика от кеша, при тях няма как транзакциите да не бъдат отчетени и съответно да бъдат укрити данъци. Ако например бъде постановено всички пенсии да се изплащат по електронен път, държавните приходи ще се увеличат с 29 млн.лв.
По-противоречиво е предложението за паричен праг, над който да не може да се плаща в брой. „Ако има граница от 60 лв., над която да не може да се плаща в брой, това ще намали пасивната сива икономика в България с 0,5%. Ако пък прагът е 20 лв., намалението ще е с 3,7 на сто, а държавата ще си осигури близо 650 млн.лв. В България обаче кеш плащанията все още са много популярни и такава мярка вероятно трудно ще се въведе“, заяви Марек Розкрут от Ernst and Young.
Друг вариант е търговските обекти да се задължат да ползват ПОС терминали, а държавата да финансира поставянето на устройствата. Така, дори след направените разходи, бюджетът ще има печалба от 46 млн.лева годишно, показват изчисленията. Хората могат и да бъдат окуражавани да плащат електронно чрез намаления и промоции на продукти, закупени по този начин. При намаления от около 1,4% например държавният бюджет би се обогатил с 220 млн.лева.
„Предоставихме проучването си на правителствените институции в България. Целта ни е да се обърне по-голямо внимание на явлението „сива икономика“, да се инициира дебат за промяна на политиката и да се предложат уместни решения“, заяви Артур Туремка, генерален мениджър на MasterCard за Балканите.
Макар електронните плащания да могат да противодействат на пасивната сива икономика, активната представя различна ситуация. При нея става дума за съгласувано нарушение на правилата и от страна на предлагащия услугата, и от страна на потребителя. Пример са строителните и ремонтните дейности, при които майсторите предлагат по-ниска цена на клиента, ако им плати по неофициален път. Тук проблемът може да бъде решен чрез други инструменти, например засилен контрол на инспекциите по труда. Делът на активната сива икономика у нас за миналата година е 6,7%.
Коментари