Един трилион евро са укритите данъци в Европейския съюз (ЕС), а при дял от 30% на сивата икономика у нас, 25 милиарда лева от брутния продукт са сив оборот. Това посочи днес президентът на КНСБ Пламен Димитров по време на "кръгла маса" в петък в София в рамките на националната кампания "Бизнес на светло за по-добро бъдеще!".
По думите на синдикалиста, цитиран от Mediapool, е необходимо да се разграничат понятията сива икономика, черна икономика и контрабанда и неформалната икономика. С черната икономика трябва да се бори непримиримо властта, ние с бизнеса трябва да се борим със сивата икономика, а неформалната икономика трябва да бъде легализирана, а не убивана, допълни лидерът на КНСБ.
Според Димитров за последните 10 години в България е имало около 300 по-значими мерки за справяне със сивата икономика, но те са имали краткотраен ефект и делът на сивата икономика е почти един и същ в началото и края на периода.
Добрите мерки, по думите на Димитров, се нуждаят от по-категорична и системна обществена кампания. Най-важно е да бъдат минимизирани сивите потоци, ако няма как бизнесът да генерира сиви обороти, и сивите плащания ще намалеят, допълни той. Според него огромният източник на сиви обороти са обществените поръчки, като поне 6-8 милиарда лева на година публични пари влизат в бизнеса през ЗОП.
КНСБ съвместно с КРИБ смята да предложи нов проект, който да подпомогне 100-те най-големи български компании да разпространят техните добри практики на корпоративно управление, спазване на условия на работа, данъчни режими към техните основни подизпълнители.
Министърът на финансите Владислав Горанов коментира, че сивата икономика ерозира демокрацията и правовия ред в държавата, предаде пресслужбата на Министерството на финансите (МФ). "Дори да не отчитаме фискалните измерения, борбата със сивата икономика е много важна за утвърждаването на обществото ни като модерно, като общество на справедливостта и добрия ред – нещо, което едва ли някой би отрекъл като ценност“.
Финансовият аспект на проблема с неформалната икономика според министъра на финансите се изразява в това, че честата смяна на правителства и политическата нестабилност през последните години е довело до оттегляне на държавата от полето на преразпределение, което от своя страна отвори сериозна дупка във фиска. Тя, по думите му, не би била драматична, ако България не беше с малка, отворена икономика, с Валутен борд и с относителна зависимост от външно финансиране за всеки лев дефицит в бюджета.
"Лесният отговор на тази ситуация, който би могъл да бъде даден от мързеливите политици, е промяна на данъчната система. Сигурен съм, че както работниците, така и работодателите по-скоро приемат за добър данъчния модел, който сме установили през последните години и който политическата сила, която представлявам, счита, че трябва да бъде запазен“, е позицията на Владислав Горанов. Той отчете, че ако държавата не успее да събере това, което й се полага на база на утвърдените закони, и сивата икономика продължи да бъде толерирана, огромен проблем в следващите години ще бъде дълговото бреме, което постоянно ще нараства. "Прекомерното задлъжняване за относително кратък период от време ще доведе до загуба на голяма част от суверенитета ни“, добави той.
Пред журналисти министърът на финансите допълни, че приносът на правителството за противодействие на сивата икономика и постигнатите резултати се изразяват в 1,64 млрд. лв. повече събрани данъци и осигуровки към този момент спрямо същия период миналата година, а с добавени помощи от Европейския съюз финансовото измерение нараства до 2,3 млрд. лева.
Той посочи, че по отношение на стимули за доброволното плащане на данъци и задължения Министерството на финансите постоянно развива електронните услуги и каналите, с които данъчно задължените лица се облекчават да декларират и плащат с минимални усилия. "Предвиждаме някои по-екзотични идеи като лотария с касови бележки, която все още се разработва на ниво инфраструктура“, каза в аванс той и уточни, че тя ще бъде представена и демонстрирана, след като бъде завършена. „Стимулите за гражданите трябва да бъдат през разходната част на бюджета – всичко това, което се опитваме да правим в полза на хората, а другото си остава тяхно задължение да спазват законите и правилата“, обобщи той. В отговор на въпрос за размера на коледните добавки на пенсионерите финансовият министър коментира, че разчетите все още не са готови, но би могло да бъде направена референция към мащаба на великденските добавки. Той напомни, че средствата за допълнително подпомагане на пенсионерите са генерирани от данъци и по-добрата събираемост на приходите. Част от по-добрите резултати на събрания от държавата ресурс ще бъде отделен и за допълнително възнаграждение на учителите – 20 млн. лв. са предвидени за еднократно допълнение към възнагражденията на учителите. Министър Горанов анонсира, че в Бюджет 2016 ще бъдат заложени стотици милиони повече за средното образование, а от първи януари 2016 г. ще има увеличение на учителските заплати.
Коментари