Групата на „Лукойл“ се е облагодетелствала за сметка на българските домакинства и институции чрез завишаване на цената на внесения петрол. Това се казва в анализ на Лабораторията за управление на рисковете на бившия премиер Иван Костов.
Внасеният в страната суров петрол сорт „Урал“ е оценяван на значително по-висока от борсовата си цена, увеличена със застраховките и навлото, се казва в доклада на организацията. Припомняме, че по официални данни „Лукойл“ държи 60% от българския пазар и внася в страната само руски петрол сорт „Урал“.
Данните на Централно митническо управление (ЦМУ) на Агенция „Митници“ за внесения в страната петрол включват количеството, условията за доставка и приходите от събран ДДС. Там обаче липсва един съществен елемент – няма я конкретната цена на суровината по фактури, в случая тази на сорт „Урал“. В същото време обаче е посочена средногодишната цена на петрол сорт "Брент", която няма никакво отношение към доставката и облагането с ДДС на суровия петрол за рафинерията на "Лукойл" в Бургас, който, както посочват от Лабораторията, е само сорт „Урал.
Разликите в борсовите цени на сорт „Брент“ и „Урал“ е средно 2,41%, като "Брентът" е по-скъп, се посочва в анализа. В същото време обаче от сравнението между приложената цена на доставения суров петрол сорт „Урал“ с борсовата на „Брент“ се вижда, че „Урал“ излиза средно с 10,6% по-скъп. Това противоречи на съотношението между борсовите цени на двата сорта петрол, тъй като петрол “Брент” е с по-високо качество и от него се получава по-голямо количество светли течни горива, посочват от Лабораторията за управление на рисковете.
Анализът се фокусира и върху вероятната декларирана цена на внесения суров петрол сорт „Урал“ в левове за тон. Съпоставена с борсовата цена на сорт "Урал" тя е по-висока между 6,68% до 15,61% за различните години от 2006 до 2014 г.; като средногодишното превишение е 13,27%.
"Лукойл" е завишавал своите производствените разходи, заради приложени цени на суровия петрол, които не съответстват на борсовите средногодишно със 763.5 млн. лева. С натрупване за анализирания период сумата възлиза на близо 6,9 млрд. лв. се казва в доклада.
Загуби за държавата и потребителите
"Българските потребители са заплащали необосновано завишени цени на течни горива. Необосновано завишените цени са довели до намаляване на потреблението на течни горива и увеличение на разходите за транспорт на домакинствата, фирмите и държавните институции", анализират от тинк-танка на Костов. Същевременно НАП не е обложил "Лукойл Нефтохим Бургас" с реално дължимия корпоративен данък, се посочва в доклада.
Освен спестения корпоративен данък, „Лукойл“ е ощетитил държавата и с недекларирана значителна „добавена стойност“, която е произведена и реализирана в България. Тя не е обявена като такава, а е посочено, че е разход чрез завишаване на цената на „черното злато“. Освен това „осчетоводена като такъв производствен разход за суров петрол, добавената стойност е изнесена от страната”, а "фирмите са намалили своята конкурентоспособност, се казва още в доклада.
Според Лабораторията за управление на рисковете същевременно „Лукойл България“ вероятно е реализирал по-високи печалби, поради завишената производствена цена на течните горива. Като цяло заради действията на "Лукойл" е допуснат неоправдано висок износ на добавена стойност от България и е влошен търговският баланс на страната.
"Изпълнителната и законодателната власти не отговориха в законно установения срок на официален сигнал за основателни съмнения за щети от завишаване цените на внасяния суров петрол сорт "Урал".
Припомняме, че през март във връзка с монополното положение на „Лукойл“ Expert.bg потърси Христо Казанджиев от Българския енергиен форум и Калоян Стайков от Института за пазарна икономика (ИПИ). Според Казанджиев причината за по-скъпия дизел у нас е фактът, че България не участва в Средиземноморската борса на горива, като при нас се минава през „един определен играч на пазара” - "Лукойл". Казанджиев тогава подчерта, че всеки производител и търговец на горива в България винаги се води по референтните цени на „Лукойл”. Калоян Стайков от ИПИ посочи, че цената на горивата у нас на практика се формира от производствените разходи на „Лукойл”, от акциз върху горивата и от ДДС.
Редактор: Петя Бързилска
Коментари