Германската инженерна компания BAUCH произвежда машини и компоненти за двигатели от материали, добити в Китай, Африка и Южна Америка, които преминават през няколко ръце и процеси, преди да стигнат до заводите ѝ в Южна Германия и Китай, предава Reuters.
За да се съобрази с новия Закон за веригите за доставки в Германия, BAUCH, подобно на други компании с над 1000 служители, трябва да предприеме процедури по комплексна проверка, наблюдаващи човешките права на доставчиците и стандартите за защита на околната среда – задача, която според главния изпълнителен директор Манфред Баух казва е почти невъзможна и заплашва да разкъса веригата му за доставки.
Много германски малки и средни предприятия твърдят, че изпитват затруднения да отговорят на разходното и бюрократично бреме на закона, който влезе в сила през януари 2023 г., допълвайки, че това вреди на конкурентоспособността им в света.
Техният опит показва пред какво може да се изправят скоро индустрии в целия ЕС, след като Европейският парламент миналата седмица прие директивата за надлежна проверка на корпоративната устойчивост (CSDDD), която ще изисква по-големите компании, опериращи в блока, да проверяват дали техните вериги за доставки използват принудителен труд, или причиняват вреди на околната среда щети и да предприемат действия, ако това е така.
Поддръжниците твърдят, че законодателството ще подкрепи отговорно корпоративно поведение и ще затвърди спазването на човешките права и опазването на околната среда в дейностите им. Някои посочват също, че законът ще подкрепи компаниите, тъй като инвеститори и потребители искат по-голяма устойчивост.
Правозащитната организация Amnesty International нарече директивата на ЕС - която страните членки ще трябва да включат като закон в собственото си законодателство, добра възможност за запълване на пропастта, която позволяваше на компаниите, опериращи в ЕС, „да бягат от отчетност за широко разпространени злоупотреби в права в цял свят“.
Снимка: iStock
Но някои германски компании с глобални вериги за доставки и дълги списъци от вложени материали казват, че е трудно да се получат точна информация, а проблеми като правата на работниците се регулират от чуждестранни закони извън техния контрол.
Учудващо Германия не подкрепи новата директива на ЕС, тъй като пробизнес ориентираните Свободни демократи, най-малката партия в трипартийното коалиционно правителство, заявиха, че тя ще обремени бизнеса с прекомерна бюрокрация.
„Почти невъзможно е да получиш достъп до мина в Азия или Африка от Европа“, казва Манфред Баух пред Reuters.
Дали чуждестранна мина има някаква ESG информация зависи от собственика ѝ, като листнатите в Лондон минни компании например предоставят повече информация от частните мини в Китай.
„Доставчиците на BAUCH, които работят директно с мините, не винаги имат информацията, която да предадат, или влияние, за да я поисат от самите мини“, казва Баух.
Над 5000 германски компании сега представят доклад с комплексна проверка, който засяга проблеми като права на работниците, детски труд и защита на околната среда. Те трябва да установят проблеми и да очертаят политика за смекчаване на риска по веригата за доставки.
„От компаниите не се очаква нищо неразумно“, каза говорител на германското министерство на труда. „Те не трябва да гарантират, че веригите им за доставка са освободени от нарушения на човешките права или вреди за околната среда“, допълва той. По-скоро те трябва да могат да покажат, че са направили проверки
„Ако това е законово или реално невъзможно, въпреки разумни усилия, компанията въпреки всичко е изпълнила своите задължения за комплексна проверка“, допълва министерството.
Инудстрия в криза
Снимка: iStock
Докато опасенията от деиндустриализация растат, германските промишлеи компании твърдят, че Законът за веригата за доставки допълнително отслабва позицията на индустриалната двигател на Европа.
Производителят на машини за индустрията SMS group има 14 000 доставчици и се подготвя за закона от 3 години. Матиас Хедергот, вицепрезидент на отдела за управление на веригите за доставка, казва, че законът води до нарастване на разходите и пречки за конкурентноспособността.
„Нашите неевропейски, китайски или индийски конкуренти нямат тези изисквания“, казва той.
Логистичният сектор протестира, че прилагането на закона към компании, които просто превозават вносни стоки от пристанища в Германия е неразумно.
„В момента икономическото положение е много напрегнато... Всички се борят за оцеляване, а ние трябва да правим глупост като тази“, казва за закона Хари Зайферт, президент на Seifert Logistics.
Снимка: iStock
Берлин счита, че разходите за съобразяване със закона ше достигнат 43,5 млн. евро годишно, плюс еднократен разход от 109,7 млн. евро, но бизнес групи казват, че разходите са много по-високи.
Компания, която нарушава закона, може да бъде глобена с до 8 млн. евро, или 2% от годишните приходи на компанията.
Германският производител на скоростни кутии Flender има 9000 служители в цял свят. Сред доставчиците му са заводът ArcVac ForgeCast в индийския източен щат Западен Бенгал.
Хемант Шарма, ръководител на отдела за продажби на ArcVac ForgeCast, казва, че германските клиенти изискват съобразяване с изискванията за устойчивост и посещават и проверяват компанията. По предизвикателни проблеми като намаляване на въглеродните емисии, Flender ги напътства как да действат.
„Като цяло наша отговорност като глобален гражданин е да се съобразяваме с новите закони“, отбелязва Шарма.
Каскаден ефект
Снимка: iStock
Някои по-малки германски дружества твърдят, че са индиректно засегнати от закона, тъй като по-големи компании разчитат на тях да изпълнят изискванията за отчетност.
„Получава се каскаден ефект“, казва Ахим Деркс, зам.-главен изпълнителен директор на Германската търговска камара.
VIBRA MASCHINENFABRIK SCHULTHEIS, инженерна компания със 190 работници, която снабдява химическата и хранителната индустеия, е една от косвено засегнатите компании. Ръководителят ѝ Манфред Шултайс казва, че ако 200 клиенти попълнят въпросници в комплексна проверка и те реалистично се нуждаят от 3 часа за всеки, това се равнява на 600 часа труд годишно.
„Работа на политиците е да наблюдава човешките права, това не е икономическа работа на компаниите“, отбелязва той.
Снимка: iStock
Около 82% от компаниите в Германия с над 250 служители казват, че са косвено засегнати от закона, показа допитване на германския икономически институт IW Koeln. Това се отнася и за 72% от средните компании с между 50 до 249 служители.
Германската федерална служба за контрол на икономиката и износа (BAFA) предупреди, че „законът не позволява на компаниите да прехвърлят задълженията си на малки и средни доставчици“. Но някои малки и средни предприятия твърдят, че се чувстват принудени да сътрудничат, тъй като се опасяват, че може да бъдат заменени.
„Малките и средни предприятия не могат да се справят с пороя от различни искания за информация“, казва Деркс и добавя, че те обикновено нямат възможността или пазарното влияние да наложат стандарти сред собствените си доставчици.
„Този закон стана факт, защото германците искаха да направят нещо добро за служителите в други страни. Но този закон е чиста бюрокрация, напълно безсмислен“, счита Баух.
Източник: Reuters
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Излиза ли Германия от кризата?
Защо Германия не се отказва от сътрудничество с Китай?
Германски институти понижиха прогнозите си за икономическия растеж за 2024 година
Коментари