След 17 часа на преговори сутринта на 13 юли, понеделник, лидерите на еврозоната се съгласиха да започнат незабавно преговори за нова спасителна програма за Гърция по Европейския стабилизационен механизъм (ESM). Подкрепата се дава при строги условия за реформи, придружена от пакет за растеж и заетост в размер на 35 млрд. евро.
Лидерите на 19-страни от валутния съюз постигнаха съгласие по серия от мерки, които ще осигурят на Гърция допълнителни 86 млрд. евро в следващите 3 години.
Няколко парламента, включително и този на Гърция, трябва да осигурят „зелена светлина“ за официалното започване на преговорите. Финансовите министри на еврозоната също ще трябва да обсъдят краткосрочно мостово финансиране, нужно за банките в южната ни съседка.
„Няма да има Grexit”, каза председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер по време на пресконференцията след приключването на 17-часовата среща. Той заяви, че е доволен от постигната договореност, като подчерта, че в него няма „победители и победени“.
Очаква се днес в следващите часове на среща на финансовите министри да се обсъди въпроса с мостовото финансиране, заяви председателят на председателят на еврогрупата Йерун Дийселблум.
Стана също така ясно, че фондът, в който ще бъдат вложени активи на гръцката държава, ще е в размер на 50 млрд. евро. Той ще бъде базиран в Гърция, а не както се предлагаше по-рано да е в Люксембург. Френският президент Франсоа Оланд заяви: "Това беше повратна среща, защото ние се страхувахме, че можем да останем без Гърция". Оланд посочи, че гръцкото споразумение ще включва евентуално преформулиране на гръцкия дълг чрез удължаване на падежите.
От своя страна германският канцлер Ангела Меркел подчерта, че опрощаване на дълга на Гърция не стои на дневен ред. "Въпросът за класическото облекчаване на дълга не стои", каза тя.
Гледната точка на Гърция
„Успяхме да постигнем реструктуруране на дълга и известно рефинансиране в бъдеще“, заяви гръцкият министър-председател Алексис Ципрас след срещата, цитиран от Politico.eu. “Успяхме да поставим основата на промяната в Европа и ще продължим да се борим..., за да си възвърнем загубения суверенитет“.
„Мисля, че по-голямата част от гръцкия народ ще подкрепи това... защото те разбират, че ние дадохме най-доброто от себе си до горчивия край“, намеквайки колко трудна ще е предстоящата политическа борба в Гърция и справянето с корпоративните интереси в страната.
Ципрас се съгласи със строгите условия, за които настояваха от еврозоната, след като Берлин предложи временно излизане на Атина от валутния съюз. Все пак обаче членките на валутния съюз не постигнаха съгласие относно подобно развитие на ситуацията.
Гръцкият премиер има задачата да прокара през гръцкия парламент искането от европейските партньори законодателство, за да стартират новите преговори. Същевременно Гърция трябва да убеди европейските кредитори, че е готова да имплементира реформи, които да отпусне така нужните на страната фондове. Атина беше принудена да въведе капиталов контрол и затвори банките в последните 2 седмици.
Разделено мнение в Европа
В продължение на месеци лидерите на еврозоната поддържаха единна позиция по казуса за Гърция. Те настояваха за спазване на по-рано обещаните договорки, намаление на държавните разходи и реформи в замяна на получаването на помощ. В последните няколко седмици, след като Ципрас обяви национален рефеврендум по предложението на кредиторите, започна серия от извънредни срещи и разнопосочни мнения по решаване на гръцкия въпрос.
Берлин втвърди значително позицията си спрямо Атина, което изненада не малко ветерани-специалисти в европейската политика. След като Гърция капитулира по много от точките, изисквани от европейските кредитори, експертите очакваха Ангела Меркел да изиграе ролята на „предан европеец“, подчертавайки нуждата от солидарност. На фона на настроенията в Германия, където почти половината от германците искат Гърция да излезе от еврозата, позицията на Меркел беше добре изиграна, пише в анализ Politico.eu. След като Берлин подчерта нежеланието си да отстъпи по условията спрямо Атина, сред европейците се надигна недоволство срещу Германия, че отстъпва от принципа за солидарност между европейските държави.
Франция първа раздели позицията си от тази на Германия, последвана от Италия. Двете страни подчертаха нежеланието си Атина да излезе от валутния съюз. В края на краищата обаче Берлин успя да надделее и настоя, че правителството на Ципрас трябва да докаже ангажимента си за реформи. Някои страни от Източна и Северна Европа, сред които Словакия, балтийските страни и Финландия, бяха също така скептично настроени спрямо желанието на Гърция да прокара реформи.
Редактор: Петя Бързилска
Коментари