Много читатели свързват Стивън Кинг с ужасяващи истории, но верните му почитатели знаят, че той може да пише еднакво добре във всякакви жанрове. Книгите на Кинг най-често разказват за обикновени хора – семейства от средната класа, деца, писатели, замесени в зловещи и обикновено свръхестествени преживявания. Освен това Стивън пише и творби, които не съдържат свръхестествени елементи, например новелите "Тялото" и "Рита Хейуърт" и "Изкуплението Шоушенк", "Романът на Лизи". Представяме ви някои от най-вълнуващите цитати от негови произведения.
1. "Светът е перфектно балансиран механизъм от гласове и от звуци, изпълняващи ролята на колела и пружини, въображаем часовник, тиктакащ под загадъчен стъклен купол, който ние наричаме живот" - "22 ноември 1963"
2. "Уморен съм, Шефе. Уморен съм да бъда на пътя, самотен като лястовица в дъжда. Уморен съм да си нямам приятел с когото да съм... за да ми казва къде отиваме, от къде идваме или защо... Но най-много съм уморен от хората, които са лоши един с друг. Уморен съм от цялата тази болка, която чувствам и чувам по света всеки ден. Има твърде много от нея.Тя е като парче стъкло в главата ми...през цялото време. Можеш ли да разбереш?" - "Зеленият път"
3. "Когато човек почувства вятъра на промените, трябва да строи не заслон, а вятърна мелница. Къде отива проклятието, след като прокълнатият накрая умре? По дяволите, със същия успех би могло да се попита къде отива последният дъх на умиращия. Или душата му. Заминава. Отива си. Надалече, надалече, надалече." - "Проклятието"
4. "Миналото е кораво и неотстъпчиво поради същата причина, поради която и черупката на костенурката е корава - защото живата плът под нея е нежна, беззащитна и уязвима. Има и друго: многобройните избори и възможности, пред които се изправяме във всеки ден от живота си, всъщност са музика, по която танцуваме. Те са като струни на китара. Погали ги и ще извлечеш приятни звуци. Хармонии." - "22 ноември 1963"
5. "Полунощ е най-лошото време човек да е сам. Когато си самотен ти се струва, че целият свят е по двойки. Сякаш сме в ноев ковчег: целуват се, прегръщат се и казват "ние". А след "ние", "аз" звучи отчайващо!" - "Капан за сънища"
6. "... Никой не може да каже какво точно те превръща в друг човек. Никой не може с думи да опише онзи тъжен и самотен период от живота ти, прекаран в ада. Няма рецепти как да се промениш. Просто оцеляваш. Или умираш." - "Сблъсък"
7. "Домът е да гледаш как луната се издига над широката, спяща земя и да има кого да извикаш до прозореца, за да я погледате заедно. Домът е там, където танцуваш с другите и танцът е живот" - "22 ноември 1963"
8. "Всичко, което съм направила е било от любов. От най-естествената майчина любов към своите деца. Това е най-силната любов и най-смъртоносната. На света няма по-страшен и по-силен човек от майката, която брани децата си" - "Долорес Клейборн"
9. "Когато става дума за нещо, за което наистина те е грижа и чувстваш, че имаш нужда от него, е лесно да се мамиш, лесно е да бъркаш живота си с телевизията и да се уверяваш, че това, което е тръгнало на зле, в крайна сметка ще се оправи… може би след следващото прекъсване на филма за реклами. Предполагаше, че без големите си способности за самоизмама, човешката раса би полудяла дори повече, отколкото вече е." - "Таен прозорец, тайна градина"
10. "Умовете на хората са като кладенци... Дълбоки кладенци, пълни със сладка вода. И понякога, ако определена мисъл е твърде неприятна за понасяне, човекът с въпросната мисъл я заключва в тежка кутия и я хвърля в този свой кладенец. Ослушва се да чуе цамбурването и кутията изчезва... Но дори и най-дълбокият кладенец има дъно! И само защото нещо не ти е пред погледа, не означава, че е изчезнало. То си е още там и лежи на дъното..." - "Очите на дракона"
11. "Остаряването е като да караш през сняг, който става все по-дълбок и по-дълбок. Ако пък случайно излезеш наравно, оказва се заледено и започваш да се въртиш. Това е животът. Няма снегорини, които да дойдат и да те изровят. Спасителният ти кораб просто няма да дойде, малката. Няма и лодки за никого. Никога няма да спечелиш в тази надпревара." - "Пътна мрежа"
12. "Мислите ли, че има значение за онези, които е трябвало да се примирят и някак да продължат напред? Сърцата се разбиват. Да. Сърцата се разбиват. Понякога си казвам, че може би щеше да е по-добре, ако умирахме с тях, но не става така." - "Сърца в Атлантида"
Коментари