Имате началник, който ви напътства, разбира и винаги е готов да ви изслуша? Щастливци сте. Много ръководители обаче се опияняват от властта и започват да възприемат служителите си като своя собственост. Някои стигат твърде далеч в тормоза – убедете се сами от тези истински истории за шефове гадняри, споделяни във форуми и различни сайтове.
„Предишната ми шефка имаше фобия от цвета червено. Беше ни казано, че не трябва да носим червени дрехи на работа и изобщо да не ползваме червени вещи. Тя особено мразеше една определена марка кетчуп. Веднъж хапвах нещо с майонеза в офиса, шефката ми ме видя и започна да ми крещи като побъркана. Викаше: „Разкарай това нещо оттук“. Не можех да разбера какъв е проблемът, защото нямаше нищо червено около мен. После се оказа, че майонезата била от същата марка като кетчупа“.
„Шефът ми редовно обявява пред всички, че намалява заплатата на някого, а на другия ден идва с някаква нова скъпа вещ и започва да ни се хвали. Освен това започна да изплаща ипотеката на къщата си с пари на фирмата и дори ни каза, че трябва да работим повече, за да я изплати по-бързо.“
„Шефът ми си имаше куче, което редовно водеше в компанията. Караше ни да го разхождаме и гледаме. Веднъж кучето имаше ужасна диария в офиса и целият екип бе накаран да чисти след него.“
„Старият ми началник постоянно ми възлагаше странни задължения. Веднъж ме накара да ида рано сутринта в къщата му. Трябваше да прибера котката му в кошчето ѝ вместо него, за да я заведат на ветеринар, защото той не можел да се справи.“
„Предложих на шефката си рекламен проект, който бе бурно одобрен както от нея, така и от колегите. Дадоха ми зелена светлина да го развия. Две седмици по-късно бях готова с първите мостри и ги представих. Шефката ми изпадна в истерия и се разкрещя, че прахосвам парите на компанията за глупости. Малко след това видях, че кампанията тръгва точно с абсолютно същите мостри като моите – беше ми отмъкнала идеята.“
„Шефът ни наричаше „моите работни маймуни“ (и то пред нас) и винаги си тръгваше рано в петък, като ни прехвърляше всичките си задължения.“
„Когато казах на шефа си, че се налага да ми правят животоспасяваща операция, тя заяви: „Нали няма да си взимаш болничен? По-добре си пусни платен отпуск, да го поизразходиш.“
„Веднъж по грешка купих на шефа ми не от тези соленки, които обича най-много, и той ме удари по главата с пакета.“
Коментари