Поради липсата на конкретика относно бъдещите договорености по ТТИП до момента, не са правени анализи как споразумението ще се отрази в отделни икономически сектори на България. Така Министерството на икономиката (МИ) отговори на въпрос на Actualno.com и Expert.bg относно ефектите на Трансатлантическото търговско споразумение.
Според икономическите ни специалисти се очаква отварянето на икономиката на България за трансатлантическа конкуренция да повлияе позитивно върху секторната конкурентоспособност и пазара на труда; да създаде предпоставки за засилване на заетостта в селското стопанство, сектора на преработените храни, химикалите, строителството, машините, други промишлени стоки; да стимулира производството на високотехнологични експортни продукти с голяма добавена стойност, създаването на нови работни места и увеличаване на заплащането; да благоприятства повишаването на производителността, намаляването на разходите и по-широкото навлизане на иновациите.
Очакваният ефект върху България
Българската икономика е силно зависима от външната търговия поради големия съвкупен дял на износа и вноса в БВП на страната (117%). Износът на стоки и услуги съставлява 70% от БВП, а само износът на стоки – около 57%. Затова и преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) и свободният достъп до трети пазари са считани за основна предпоставка за устойчив растеж.
Преди присъединяването към ЕС, когато България ползваше тарифни преференции в САЩ, износът ни за САЩ съставляваше между 2.8% и 5.6% от общия износ на страната. Този дял намаля с отпадането на преференциитевъв връзка с присъединяването на България към ЕС и вече е на ниво от 1.4% за износа и 1.1% за вноса.
Според изследване на Андерсън, Ларч и Йотов от 2014 година за влиянието на ТТИП, изгодите за България ще са по-малки отколкото за основателите и присъединилите се преди нея държави към ЕС и ще се изразят в 7.67 % увеличения на общия износ, 9.78 % увеличение на капиталовите активии 6.82 % ръст на реалния БВП на глава от населението. Правените до момента изследвания прогнозират ръст на износа на ЕС към САЩ с 28%, и на общия износ на ЕС – с 6-8%. Търговският баланс на ЕС със САЩ е положителен. Излишъкът възлиза на почти 100 млрд. евро. Оценките сочат, че ЕС би спечелил около 3.6 млрд. евро от премахването на митата, докато очакваните изгоди за САЩ са около 2.2 млрд. евро.
България изнася основно за САЩ нефтени масла, торове, изделията на хранителната промишленост, суров тютюн и продукти на информационните и комуникационните технологии. САЩ внася у нас главно нефтен кокс, апаратура за обработка на информация и телекомуникация, диоди, транзистори и полупроводникови прибори, а през последните години - сурови тютюни. Конкретно имаме интерес към по-добри условия за износ и внос на електроника, медни профили, измервателни уреди, мебели, корабно и самолетно снабдяване, текстил и облекла, обувки, стъкло и стъклени изделия, турбини, различни машини, съоръжения и инструменти, акумулатори.
През 2013 година секторът за износ на компютърни и информационни услуги е водещ в търговските ни отношения със САЩ. Той съставлява 41% от приоритетните сектори на търговия със Съединените щати.
Цели, които България си поставя с ТТИП
На първо място България не желае „отдалечаване от действащите в момента правила при очертаване на бъдещите договорености – например забраната на ГМО. Не желаем да се допускат наказателни санкции по отношение на правата върху интелектуална собственост.
Според направени първоначални анализи, на база данни на ОИСР , в приоритетните за България сектори САЩ поддържа основно четири вида ограничения на федерално ниво, свързани с движението на физически лица, размера на чуждестранна собственост, конкуренцията и публичната собственост и други ограничения, специфични за даден сектор. В зависимост от сектора, ограниченията са свързани основно с движението на физически лица, най-често при професионалните услуги (счетоводни, архитуктурни, правни и други), и с ограничаване на чуждестранната собственост (морски транспорт, телекомуникации и други). Впечатление прави, че САЩ не допуска на трудовия си пазар най-вече чужди строители, архитекти и счетоводители като физически лица. Именно затова, като част от ЕС, искаме либерализация за тези сектори.
Основна цел пред България е по-голямото участие на български малки и средни предприятия (МСП) в трансатлантическата търговия. МСП заемат дял от 99.8% и осигуряват около 76% от работните места в страната. Само 1.8% от българските МСП обаче изнасят стоки и услуги за страни извън ЕС и 3.8% осъществяват внос от страни извън ЕС. Най-важните пречки пред нашите малки и средни компании са високите административни разходи, бюрократични процедури, съответствието на продуктите и услугите, на техническите стандарти, правилата и законодателството в чужбина.
Очаква се сключването на споразумението да повлияе благоприятно върху тяхното развитие, по-специално чрез:
- намаляването и премахването на митата, особено в сектори, в които митата все още са относително високи – това би подпомогнало в по-голяма степен МСП, отколкото големите предприятия;
- нарастване на производството и износа в отделни сектори, което да даде силен тласък на МСП, опериращи в тези сектори;
- трансфера на иновации;
- повишаване на качеството на продукцията при внедряването на стандарти;
- стимулиранене на клъстерното коопериране;
- разкриване на възможности за трансгранично коопериране между МСП;
- участие на МСП в публично-частни партньорства;
- улесняването на търговията, намаляването на ненужни разходи и административни закъснения;
- подобряване на правната сигурност и прозрачността;
- участие на МСП във веригата на стойността на по-големи предприятия и като подизпълнители на обществени поръчки;
- представяне на дейността онлайн;
Енергетика
Със сигурност е потвърдено, че ТТИП няма да има отношение по употребата на фракинг технологиите за проучване и добив на шистов газ, като това ще остане, както и досега, прерогатив на правителствата на държавите-членки. Преговорите не бива да поставят дори имагинерна заплаха за премахването на мораториума върху шистовия газ, категорични са от МИ. Решение по този въпрос може да взима единствено Народното събрание.
Заради липсата на ясни права за достъп до суровини, които са с произход извън територията на ЕС, Европейският съюз иска в ТТИП да има разпоредби за енергийния сектор. Към момента по отношение на търговията с енергийни ресурси правилата на многостранната търговска система не успяват да обхванат целия спектър от дейности и правила, регулиращи сектора. Затова се цели диверсификация на енергийните източници, като ЕС иска премахване на мита по отношение на внос и износ на енергийни продукти – търговия и инвестиции в петрол, природен газ, ВЕИ и електроенергия, както и премахване на протекционистични административни правила.
Важна цел при преговорите е създаването на отворен международен пазар за екологични стоки и услуги, за да бъде насърчено развитието и употребата на ВЕИ, както и по-високата енергийна ефективност.
Селско стопанство
В този сектор България се стреми към премахване на митата и подобряване на достъпа до пазара особено за селскостопански стоки и хранителни продукти, за които тарифната защита е по-висока. Интерес в това отношение представляват присъстващи на пазара на САЩ традиционно изнасяни селскостопански продукти като сирена и други млечни продукти, плодови и зеленчукови консерви, биопродукти, мед, конфитюр, чайове, тютюни, вино, слънчогледово семе и други, а също така и включването на нови продукти в износа. Интерес има и към подобряване на условията на достъп за торове, ензими, хранителни добавки.
Специален интерес за България представлява и закрилата на територията на САЩ на географски означения за сирена, кашкавал, кисело мляко, вина, розово масло.
В преговорите със САЩ, ЕС се стреми към цялостен подход по селскостопанските продукти, включващ: (i) митническо третиране, (ii) подобрена закрила на географските означения, (iii) вина и спиртни напитки (разрешаване на специфични въпроси за търговията с вино; реципрочна либерализация на митата по вноса на вино; инкорпориране и осъвременяване на Споразумението по вината между ЕС и САЩ от 2006 г., осъвременяване на наименованията; включване на регулаторни задължения и др.), (iv) разглеждане на прилаганите от САЩ специфични нетарифни пречки пред търговията със селскостопански стоки, включително санитарните и фитосанитарните въпроси, и намиране на подходящо решение за намаляване или премахване на потенциалното влияние върху продуктите и операторите на ЕС.
САЩ е първата по важност дестинация за износа на селскостопанска продукиця от ЕС (малко над 15 млр. евро през 2013 г., възлизащи на 13% от селскостопанския износ на ЕС ), докато ЕС е петият по значение пазар за САЩ. Балансът в търговията с тези продукти е в полза на ЕС. Преобладаващи в износа на ЕС за САЩ са готовите продукти (с дял около 80%), следвани от междинните продукти и с незначителен дял на суровините. Водещите стоки са вино, бира, уиски, водка, вода, сирена, алкохолни напитки, зехтин, шоколад, сладолед, глутен и нишесте, ликьори и някои приготвени храни. Износът на САЩ за ЕС се състои главно от ядки, семена от соя, спиртни напитки и ликьори, маи, готови храни, вино и вермут, суров тютюн, други животински и растителни мазнини, пшеница, глутен и нишесте, кюспе.
През 2014 година, средната непретеглена ставка на митата в САЩ е 4.8% , като средното мито по вноса на селскостопански продукти 9% и по вноса на промишлени продукти – 4%.
Коментари