Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) ще финансира проекти на частни предприемачи и публично-частни партньорства. Това обясни заместник-председателят на Европейската комисия (ЕК) Юрки Катайнен по време на представянето на Инвестиционния план на Европа или т.нар план „Юнкер” в представителството на ЕК в София.
ЕФСИ няма да финансира публични проекти и няма да предоставя грантове като безвъзмездна помощ, стана ясно от думите на Катайнен. Целта е да се инвестира в рентабилни високорискови проекти, като се предоставят средства под формата на заеми или рисково капиталово финансиране, обясни Катайнен. Той отбеляза, че Европа остава назад от САЩ във възможностите за предоставяне на рискови инвестиции (venture capital и private equity).
ЕФСИ ще споделя риска заедно с частните инвеститори, обясни Юрки Катайнен. Според него с оказаната помощ проектите ще изглеждат и по-привлекателни за кредитиране от страна на банките, защото ЕФСИ ще ги подкрепя. „Фондът няма да иззема риска на предприятията”, все пак отбеляза зам.-председателят на ЕК.
Ще има специални комисии от фонда, които ще оценяват проектите. Ще се разглеждат нивата на риск, дали проектът е дългосрочен или свързан с предоставянето на иновационна технология.
Държавата няма да участва
Държавите няма да участват в разпределянето на средствата или оценяването на проектите, стана още ясно от презентацията на плана Юнкер. „Ако планирате инвестиция, но тя е твърде рискована, то още сега може да се обърнете към ЕФСИ”, каза Катайнен.
Целта на фонда е съживяване на европейската икономика и увеличаване на конкурентоспособността. Предвижда се акумулирането на инвестиции в размер на 315 млрд. евро през следващите три години за финансирането на проекти, целящи да върнат европейската икономика към стабилен растеж. Програмата предвижда отпускането на средства в размер на 21 млрд. евро от ЕС, които трябва да привлекат милиарди инвестиции от частния сектор.
По време на представянето Катайнен обясни, че при разработването на инвестиционната програма като проблем е установен спадът на инвестиционната активност в Европа (намаление от 15% спрямо дългосрочната средна). „Инвестициите са много важни за ускоряване на растежа”, каза той.
Европейския фонд за стратегически инвестиции е всъщност първата част от инвестиционния план за Европа. Втората включва създаването на пул, които прозрачно ще предоставя на потенциални инвеститори информация за проектите, търсещи финансиране. Инвестиционният план, като трета точка, ще се фокусира на разширяване на европейския вътрешен пазар. Конкретни мерки ще са насочени към хармонизиране на законодателството в отделните държави за постигането на тази цел.
Друг проблем, с който планът Юнкер ще се бори, е енергийната зависимост на отделни държави в ЕС. „Ние се нуждаем от интерконектори", каза Катайнен, обръщайки внимание на факта, че много страни разчитат само на един енергиен източник.
„Планът Юнкер върви към общество на включването”, каза вицепремиерът Меглена Кунева, която също присъства на събитието. „Трябва да във всяка една стъпка и да събудим частния сектор в Европа”, допълни тя.
„Ние трябва да мислим за следващото ниво. "По-важно е, че с едно похарчено евро европейски пари, колко евро ще успеем да раздвижим от частния сектор”, каза евродепутатът Томислав Дончев.
„Ако нещо може да бъде финансирано по друг начин, то не бива да бъде финансирано с европейски пари. Задачата ни е с този скромен ресурс да задвижим колкото се може повече пари”, каза Дончев и завърши в типично свой стил: „Карайте напред, отпред няма стена”.
Нуждата от информационната кампания
Стана ясно, че проектите, които България е изпратила за потенциално получаване на инвестиции по плана „Юнкер” не отговарят на едно основно условие – да не са публични проекти.
Още в края на 2014 г. е изпратен национален списък с потенциални проекти, които биха могли да бъдат финансирани чрез ЕФСИ, координиран в рамките на Министерството на финансите (МФ), заявяват от нашето финансово министерство. В списъка с проекти обаче намираме само едно предложение, което е от публично-частно партньорство и евентуално би могло да получи финансиране. Всички останали са публични, което означава, че не могат да бъдат финансирани от ЕФСИ.
По време на представянето на Юрки Катайнен стана ясно, че до момента работодателите също не са били наясно с изискванията за финансиране на частни проекти. Представители на работодателските организации отбелязаха, че от изпратените от страна на България проекти най-вероятно 90% ще бъдат отхвърлени.
В списъка на МФ са включени общо 18 проекта. Това означава, че процентът на отхвърлените би бил повече от 90%.
Трябва да се отбележи все пак, че според графика, публикуван на сайта на финансовото министерство, до средата на тази година трябва да се изготви първоначален списък с подходящи за финансиране проекти от стратегическо значение за ЕС и все още има време.
Автор: Петя Бързилска
Коментари