България е парадоксална страна по отношение на аграрната си политика, сочи нов доклад на Института за икономически изследвания при БАН, представен днес.
Причините за това са няколко. На първо място е уедряването на стопанствата. Оказва се, че средният им размер у нас е 6240 дка, като по този показател задминаваме дори САЩ - държавата с най-добре развито селско стопанство в света. Там стойността е малко над 5000 дка.
Вторият парадокс е, че у нас се развива монокултурно земеделие с основен продукт зърното, при положение, че това не би трябвало да е характерно за нашия регион.
Особено притеснителен е третият парадокс, според който у нас масово се внасят селскостопански стоки. През миналата година например едва 7% от ябълките в магазините са били български. Същото важи за 22% от доматите, 33% от месото, 44% от млякото. А дори с основен продукт на производство зърното хлябът у нас се прави основно от хлебопекарни смеси и замразени миксове.
Според доклада през последните години сбърканият модел в земеделието е лишил икономиката от поне 10 млн. лева добавена стойност и от половин милион работни места.
Влияние на емиграцията върху трудовия пазар
Икономистите от БАН са изследвали и влиянието на емиграцията върху пазара на труда в България.
Проблемът се крие в устойчивостта на емиграцията, тъй като тя изтощава трудовите ресурси на страната. Най-много млади хора са напуснали страната, а само в две възрастови групи (35 -39 г. и 60 -64 г.) има прираст на населението." Това сочи, че работната сила в България застарява", заяви проф.д-р Искра Белева.
По думите ѝ трябва да се работи активно за компенсиране на трудовите ресурси. Една от важните мерки е половин милион българи, които изобщо не фигурират в пазара на труда – нито работят, нито са регистрирани в бюрата по труда, да се привлекат по някакъв начин да започнат работа.
"Доходите от труд в България може да достигнат 50 на сто от европейските към 2030 година. Годишният доход за семейство с двама работещи на пълен работен ден и две деца - 2001 година у нас е бил 19 пъти по-нисък по данни на Евростат. Следва процес - 2014 година, при който ясно се вижда догонващата динамика на доходите от труд в България. Така през 2014 година доходът от труд за същия вид семейство е вече 6,2 пъти по-нисък. У нас нарастването е с близо два пъти, в ЕС - то е само 15 %", каза още Белева.
Според нея политиките на държавата трябва да се насочат в три посоки: контрол на емиграционната вълна (например младите хора да са задължени да специализират няколко години в България), емиграционните потоци (да се направи ясна концепция какви имигранти искаме да привлечем, за да компенсираме липсата на кадри) и работа в диаспората (поддържане на връзка с българите в чужбина).
По региони
"Напусналите страната българи са около 1 млн. души. Усещането, че са повече, идва от циркулиращите - хора със сезонни ангажименти в чужбина", обясни проф. д-р Веселин Минчев.
13 от областите в страната са изоставащи, сочат данните на БАН. Разликата в икономическо отношение не е север - юг, а запад - изток, като неизненадващо най-зле е ситуацията в Северозападна България.
Българите продължават масово да разчитат на паричните трансфери на свои роднини от чужбина. Най-много трансфери привлича Южен централен регион. В изоставащите области парите от емигрантите се използват за здравеопазване и образование, а в останалите - за потребление, погасяване на заеми и др.
Развитие на икономиката
В 3 основни насоки трябва да се работи, за да се подобри икономиката на страната - материални ресурси, човешки ресурси и инвестиции. "Нужен е по-добър баланс на материалните ресурси, развитие на едро земеделие и на средни и малки предприятия. Трябва и по-висока ефективност на инвестиции, които да водят до видим растеж в селското стопанство", завърши проф. Белева.
Коментари