Към бюрата на труда да се създадат отдели, които да действат като посредници и да набират работници за земевладелците. Това предлагат от КТ „Подкрепа“ като мярка за противодействие на проблема с т.нар „тартори“ в малките населени места – неофициални посредници, които се занимават с „доставка“ на служители.
„Тарторите преговарят със земевладелците, разбират се с тях за начина на плащане, водят им хора – взаимоотношения, които са характерни за купуването на гласове. Ако се изхвърлят от системата, работниците ще имат по-голяма сигурност“, коментира Ваня Григорова, икономически съветник към синдиката, по време на кръгла маса, обсъждаща въведените преди година в земеделието еднодневни трудови договори.
По думите на Григорова в сферата на селското стопанство са заети между 700 000 и 1,3 млн. души. След въвеждането на еднодневните трудови договори, са сключени 72 000 такива от 13 000 души или от едва 1,42% от заетите в сектора. Това е 8 пъти по-малко от очакванията на министерство на труда.
„Все още няма анализ за резултата от въвеждането на еднодневните трудови договори. За сметка на това вече постъпват искания от работодатели да се приложат и в сфери извън земеделието – в хотелиерството, ресторантьорството и туризма въобще, да не се плащат осигуровки и да отпадне искането на разрешение от инспекцията по труда за наемането на деца от 16 – 18 години“, допълни Григорова.
Според президента на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов последните предложени промени – едноднвените контракти да се сключват до 14 дни след извъшването на работата, са против всякакви трудови норми. „Ако това се приема и договорите се разпространят и в други сектори, ще бъдем на няколко крачки от разсипването на пазара на труда“, заяви той.
„Работодателите отхвърлиха идеята за такива договори в туризма“, опонира председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Теодор Дечев. По думите му данните за контрактите са неактуални поради факта, че еднодневният трудов договор е бил въведен след края на сезонното бране. „Целта е не са де отнемат права, а да разберат хората, че не губят помощите си, като си поставят подписа на официален документ“, каза Дечев. И предложи друга алтернатива за справяне с тарторите – въвеждане на плащане чрез ваучери.
Депутатът Румен Йончев, който е един от вложителите на законопроекта за еднодневните договори, обаче не вижда проблем с тарторите, които – по негови думи – са просто бригадири. „Трудът трябва да бъде организиран, самоорганизацията не е забранена от закона“, заяви той.
От Главна инспекция по труда (ГИТ) пък признаха, че са необходими усъвършенстване на законите и по-добро администриране на работата в селското стопанство. „Да се сключва договорът 14 дни след положения труд противоречи на правото. Има обаче вариант – в самия ден на работника да се дава документ с уникален идентификационен код, който да му гарантира, че реалният договор ще бъде сключен по-късно“, коментира изпълнителният директор на ГИТ Румяна Михайлова. По данни на инспекцията тази година са сключени 102 000 еднодневни договора, преди да е започнала беритбата.
Трудовите договори за един ден бяха въведени миналата година и се прилагат само в земеделието и само за бране на плодове, зеленчуци, розов цвят и лавандула.
Коментари