Да усетиш уханието в Долината на розите, покоя в горските дебри или вятъра на планинския връх. Една наистина добра снимка може да ти даде това, дори в момента да си затрупан от работа в задушен офис. А българският фотограф пейзажист Евгени Динев пък може да представи красотата на всяко едно място по впечатляващ начин. И го прави от 2007 г. насам. През 2015 г. той бе поставен на шесто място в световна класация за пейзажна фотография. Блогът му www.evgenidinev.com му е особено популярен сред любителите на природата, а невероятните му фотописи се споделят от стотици хора в социалните мрежи. Страницата му във Facebook е харесана от над 100 000 души. Expert.bg разговаря с г-н Динев за любимите му места, за вдъхновението и за уменията на наистина добрия фотограф.
Г-н Динев, изморителна ли е работата на фотографа пейзажист? Омръзва ли Ви понякога да пътувате?
Когато преследвам някаква цел, не мисля дали е уморително или не. Вярно е, че коства много усилия, ако трябва да бързам по някой планински хълм, за да уловя момента или пък да търся подслон от проливния дъжд. Подобни ситуации ги възприемам като част от приключението. Скучната част например е да шофирам с часове до самото място, от което започва пешеходният преход.
Когато местата започнат да се повтарят, неминуемо интересът ми към тях отслабва. Пътешествието обаче е съвсем различно нещо и колкото повече виждам, толкова повече страстта ми да откривам нови места нараства. Любопитството ми е безгранично в това отношение.
Защо предпочетохте да запечатвате в кадър природа, а не хора, архитектура и т.н?
Не съм имал списък с определени жанрове, от които да избирам, просто така се случи. Като дете със семейството ми обикаляхме много из страната и извън нея, докъдето беше възможно по онова време. По нататък, като юноша, с приятели правихме дълги преходи в Рила и Пирин. Много години след това, когато фотоапаратът попадна в ръцете ми, си припомних онези времена и в мен се зароди силно желание да се опитам да запечатам тази моменти, в които природата се разкрива в нейния блясък. Не съм си помислял, че това ще стане неизбежна част от живота ми.
При настоящата ситуация в България може ли човек да се издържа от фотография?
Фотографията не е просто да притежаваш устройство, с което да снимаш, това е твърде обемисто и профилирано занимание. Има толкова различни измерения - модна, продуктова, сватбена, бебешка, репортаж, спорт, портрет, пейзаж..., където всеки професионалист практикува в неговата си област. Вероятно във всяка една има имена на българи, които са световно утвърдени. Това е такъв вид дейност, която надскача рамките на страната и всеки, който има потенциал да я върши, може да се издържа било то в Бангладеш или България.
Повече българи или чужденци купуват снимките Ви?
Ако съпоставим покупателната способност на българите с тази на по-напредналите страни, то отговорът е очевиден.
Фотописите Ви и блогът Ви като цяло са изключително популярни. За удоволствие или с професионална цел започнахте да ги правите?
Такъв съм си, не мога да си позволя да правя нещо през пръсти. Винаги се старая, доколкото мога, да върша работата си професионално. От самото начало до ден днешен, блогът ми е резултат на чисто и неподправено удоволствие.
Кое е любимото Ви място в България, което сте заснели? А в чужбина?
Не бих могъл да конкретизирам, но в България най-ми харесват горите в Стара Планина и Родопите. Всяка страна си има своите дадености - в Гърция обичам да обикалям из островите, в Испания по крайбрежието, малките селца и т.н.
А има ли по-малко познато място, което Ви е учудило с красотата си?
Това именно е част от тръпката, да открия подобно място и бих казал, че е въпрос на късмет, а не на планиране. Такива места е важно да бъдат видени в правилния момент, иначе трудно биха могли да привлекат вниманието ми.
Прочетох, че предпочитате да пътувате сам. Това ли е едно от важните условия за среща с вдъхновението?
Когато си в група, се получава нещо като стаден инстинкт. Един вижда нещо и всички хукват след него. Губи се изненадата, тръпката от това да уловиш мига. На мен това не ми понася, освен ако не говорим за практичен семинар, където хората се обучават да снимат. Да снимаш пейзаж е призвание, което изисква концентрация, всичко останало е някакъв вид парадиране.
Изпадали ли сте в опасна ситуация в търсене на перфектния кадър?
Именно в това е смисълът на пейзажната фотография - търсене на нетипични метеорологични условия, в точното време. Страшно, но вцепеняващо е, когато гледаш как се задава буря в далечината. От небето хем струят лъчи, хем се лее дъжд от черните облаци, които с огромна скорост се приближават към теб. Не можеш да тръгнеш да бягаш, а снимаш да последно. После, къде с късмет, къде с бърз бяг, се опитваш да се скриеш от проливния дъжд и светкавиците.
В днешно време доколко е важно за добрия фотограф да владее програмите за обработване на снимки? Ключово ли е това умение за успех в професията?
Някое от светилата в пейзажният жанр беше казало, че снимането е едва 50% от работата, останалите 50% са да знаеш как и какво е нужно да пипнеш за крайния резултат. Това до голяма степен е вярно, като се има предвид, че фотоапаратът е само едно технологично устройство. Колкото и перфектно да е направен самият кадър, винаги трябва да бъде прегледан и дообработен от фотографа, както често се налага. Финалният щрих да е в ръцете на автора, не на машината. Не говоря за фотошоп изстъпления, а за нормални фотографски корекции със създадените за целта програми за фотообработка.
В социалните мрежи се появяват все повече страници на любители фотографи, като че ли повече хора имат желание да се занимават с това изкуство. Какво бихте посъветвали млад човек, който тъкмо навлиза в сферата?
Ако това желание е искрено, нищо не е в състояние да ви спре да търсите своите уникални пейзажи и да ги показвате така, че от снимките ви да личи вашият почерк и устрем. Не се страхувайте от лошото време, то е най-добрият ви спътник.
Интервю на Деница Райкова
Коментари