За поредна година цената на тока се оказа една от основните икономически и социални теми в България. След февруарските протести от 2013 година, които го свалиха от власт, сега Бойко Борисов показа особено внимание по темата и тотална презастраховка, за да не може нов токов удар да го изпържи и свали от стола на властта.
От години дефицитът на НЕК е основен проблем в сектора, тъй като говорим за милиарди левове – вече над 3. И точно този воденичен камък трябва да бъде изчистен, а най-лесният и бърз начин е чрез движението на цената на тока – нагоре. Защото в България все още чакаме либерализиран пазар, на който продавачите на електричество ще се надпреварват да ни търсят като купувачи и съответно цената ще пада. От 1 януари, 2016 година, енергийната борса трябва да заработи на пълни обороти, а цялата 2015 година премина в подготовка.
В началото годината ГЕРБ пое по пътя на реформите в тази насока – борса, през която да минава цялата електроенергия, използване на всички приходи от продажба на въглеродни емисии, за да се свие дефицитът на НЕК, ограничаване на когенерациите и на купуването на невисокоефективно производство, премахване на преференциалните цени за производство на ток от биомаса и особено важно, дори от пиар гледна точка – предоговаряне с американските централи AES ТЕЦ Марица Изток 1 и КонтурГлобал Марица Изток 3, които отдавна са сочени за една от големите злини на енергетиката ни заради „заробващите” дългосрочни договори.
Закърпване, а не реформа, каза експертът на ИПИ Калоян Стайков пред Expert.bg. Без критично намаляване на дефицита на НЕК как ще има работещ либерализиран пазар?
Преди да се стигне обаче до тези реформи, ЕРП-тата пак бяха на фокуса на вниманието. Причината – фактурите за периода от коледните и новогодишните празници. Големият спор беше за колко време е отчитано – според отчета на енергийния министър Теменужка Петкова в под 1% от случаите става въпрос за период от 32-35 дни, т.е. това е далеч от масова практика. Въпреки това пак се чуха гласове за отнемане на лицензи - например на Валери Симеонов и Красимир Каракачанов, също и Мартин Димитров от Реформаторите, защото ЕРП-тата лъжели. Напрежението от „токов сценарий” пролича и при вече опарения Бойко Борисов, който веднага видя сценарий да бъде свален, а Теменужка Петкова изрази съмнение, че историята с "Енерго-про" е случайна.
„Енерго-Про”, откъдето тръгна шумотевицата с фактурите, дори отнесе глоба от 25 000 лева – защото Общите условия на дружеството позволявали то да има предимство и да започва да доставя и продава ток на потребителите единствено по своя воля. Също заради Общите условия ЧЕЗ беше осъдено, но само да ги коригира. Заедно с ЧЕЗ и EVN, Енерго-про се яви пред Енергийната комисия в парламента на разпит, като дружеството се защити за двете фактури с Наредбата за правилата за отчитане на потреблението и че опцията за междинен отчет е предвидена там, за да не се изпусне срокът от 31 дни. Комисията не прие обясненията, но последствие в смисъл на глоби от това нямаше. Причината беше тривиална – двете фактури не са наказуеми по закон, а само морално, каза ДКЕВР. Все пак, ГЕРБ реагира чрез парламента и предвиди по-високи глоби за дружествата – от 200 000 до 1 000 000 лева и ДКЕВР беше преименувана на КЕВР.
Междувременно дойде ред на същинските реформи, както беше по план. По сметки на председателят на Българския енергиен форум Иван Хиновски с озаптяването на когенерациите дефицитът на НЕК щеше да намалее с до 200 млн. лева. Теменужка Петкова също го знаеше и каза – край на вересията с когенерациите и купуването на ток, който не е високоефективен и при който контрата остава в НЕК т.е. в държавата, тъй като произведената скъпа енергия от комбинирано производство не може да се пласира нито на нерегулирания, нито на нерегулирания пазар.
Беше избран и нов състав на КЕВР, която беше разделена на две звена – за енергетика и за ВиК. Комисията беше поета от кандидата на Реформаторите Иван Иванов, който обеща да направи всичко възможно да няма поскъпване на тока. Той обаче бързо трябваше да се сблъска с реалността – EVN поиска 8,5% вдигане на цената, а другите дружества мълчаха, макар да беше ясно какви са претенциите им. Традиционните експерти бяха сигурни – за да се овладее дефицитът на НЕК, поскъпването на тока е неизбежно, но трябва да стане плавно. КЕВР обаче удържаше и с явната подкрепа на правителството в лицето на Теменужка Петкова, а спирането на мощности в АЕЦ Козлодуй заради ниско потребление подкрепяше тезата на властта.
И докато все още нямаше ескалация около готвено поскъпване на тока, кабинетът „Борисов 2” нанесе удар. Гръмко беше обявено подписване на споразумение за намаляване на цената на тока, произвеждан от американските централи. Бойко Борисов не пропусна да се похвали, как „тихо и скромно” работи и резултатите идват, за разлика от при други управления.
Бързо обаче лъсна истината – че говорим не за комютри, а за компоти. Какво всъщност подписахме с американските централи? Подписахме намаляване на цената за разполагаемост на мощност и намалението не беше с 30%, както Борисов гръмко разтръби, ами с 14% за AES Гълъбово и 17% за КонтурГлобал. На всичкото отгоре то влизаше в сила само при одобрение от страна на банките-кредиторки, дали на американските компании кредити за купуването на ТЕЦ Марица Изток 1 и ТЕЦ Марица Изток 3, както и чак след като НЕК плати дължимото за произведен и взет от централите ток. Все пак банките се съгласиха на това намаление и оставаше само НЕК да изпълни своята част от принципната договорка.
Покрай цялото разясняване „енергийното острие” на БСП Явор Куюмджиев, който по времето на Тройната коалиция беше зам.-министър на икономиката със сектор „Енергетика” и редовно бягаше от журналистически въпроси, защото не разбирал, хвърли „бомба” – ЕК върнала отговор на писмо от КЕВР на въпрос на ръководството на Енергийната комисия от времето на „Орешарски”. Брюксел казвал, че договорите с американските централи били неправомерна държавна помощ и питала защо България досега не уведомила, но КЕВР крие. Енергийното министерство бързо призна за писмото, само че обяснението за съдържанието беше различно – ЕК искала повече фактология за контрактите с американските централи. AES Гълъбово също реагира и заяви, че никога договорът ѝ с НЕК не е бил обект на проверка от ЕК, като в края на годината уточни, че този контракт е многократно проверяван от българските власти и не е открито нищо нередно.
Дъвката „американски централи” бързо мина на заден план, след като в края на май КЕВР обяви – ще се наложи поскъпване на тока. Иван Иванов се защити, че увеличението е малко – под 2%, като добави, че ако КЕВР изпълнела исканията на ЕРП-тата, щяло да е в пъти по-зле. Освен това се оказа, че този път КЕВР се готви да натовари повече индустрията чрез по-скъпа с над 20 лева такса „задължение към обществото”, което веднага доведе до недоволство на всички основни бизнес организации, начело с КРИБ и председателя ѝ Кирил Домусчиев, станал известен с близките си отношения с Бойко Борисов. Моментално се почна с „подкрепата” и заплахите – икономическият министър Божидар Лукарски се нареди пръв на редичката зад Домусчиев, а миньорите бяха мобилизирани в стачка готовност.
Въпреки натиска, КЕВР показа твърдост, не отстъпи и влезе в ролята на лошото ченге. В ролята на доброто беше правителството, като първо все пак лицето на енергетиката в кабинета Теменужка Петкова пробва да успокои големите работодатели, че „крупната индустрия” ще получи отстъпка, а премиерът Бойко Борисов веднага влезе в тон – можел евентуално, „в един момент”, да посъветва КЕВР да отложи вдигането на цената на тока с един месец. Оставаше само да се разбере що е то „крупна индустрия” – според председателя на Енергийната комисия в парламента Делян Добрев това бяха потребители с потребление от над 10 гигаватчаса, за които щеше да има 85% отстъпка от „задължение към обществото”. Говорим само за индустриални потребители, не за молове, уточни той.
С правителствата на Борисов обаче всяко нещо е предпоследно – излезе проектът за наредба и хоп, изненада – границата се оказа не 10 гигаватчаса, ами 30. Това всъщност означаваше отстъпка за едва 30 предприятия, които щяха да плащат 19 лева такса „задължение към обществото”.
Последната дума, както винаги, има Бойко Борисов. Изявлението му за отлагане моментално накара председателя на КЕВР да се снижи, а работодателите добиха смелост да искат вече и оставката на Иванов плюс тази на Теменужка Петкова. И въпреки че изчисленията сочеха намаляване на дефицита на НЕК с над 700 млн. лева, ако новата цена станеше факт, Бойко каза – не на по-скъпия ток от 1 юли. Щом Бойко каза, каза и правителството, наведе се и парламентът и прие отсрочката от месец, като се впрегна да мисли как със закони да спре вдигането на цената. Първа писта, естествено, бяха великите енергетици от „Патриотичния фронт” с цели 11 мерки, като например такса „задължение към обществото” да отиде в износа, да се спрат договорите с американските централи, сякаш няма неустойки за такова нещо, ЕК спешно да ни каже как и на ВЕИ-тата сме дали нерегламентирана държавна помощ с договорите за изкупуване на ток, да не им се купува тока, ако имат по-високи мощности от заявените при присъединяване или ако има „сериозни” разминавания в показанията на електромерите, да не се одобрят разходите на ЕРП-тата за външни услуги, нищо че точно първото правителство на ГЕРБ накара дружествата да пишат за външна услуга издаването на фактурите и т.н.
Отсрочката от месец позволи и на работодателите да намерят кой е виновен и да поискат мерки срещу него – ВЕИ-тата, разбира се, традиционният вечен виновник. Все така обаче никой не обелваше и дума кой конкретно има интерес в този сектор, та все той е облагодетелстван, ако вярваме на политическите заклинания. Мантрата я повтаряше и Домусчиев, но отново без имена, също с общи приказки и без имена блесна и Васил Велев от АИКБ. Това не попречи да се подготви промяна в закона - излишъкът от енергията, произведена от ВЕИ-тата, ще се изкупува от НЕК по цена за излишък, която на пазара е около 4-6 лв. за мегават часа. Фотоволтаците изреваха, че така се нарушава планът им за погасяване на заемите за инвестиции и изискването по европейска директива за устойчивост на подпомагането на зелената енергия, а най-вече страдаха малките производители, взели кредити, за да развият собствен бизнес. И се появи въпросът – след като пак малкият човек в зелената енергетика го отнасяше и имаше спирания на еврофондове заради кабинета „Орешарски”, щеше ли малкият човек извън зелената енергетика да плаща?
Единствен председателят на КЕВР каза очевидното пред парламента – с вдигането на такса „задължение към обществото” за бизнеса се изравнява размера спрямо битовите потребители, а това е задължително условие за старт на енергийната борса – защото там няма да има регулиран пазар. Ако не стане, иде фалит за НЕК и тогава ще е още по-зле. Това обаче остана неособено добре чут глас – Патриотите дори не разбраха какво им се казва, вторачени в собствената си "експертност", Реформаторите се погледнаха кой колко взема в държавната енергетика и видяха, че там се вземало повече, отколкото получавал премиерът, а Теменужка Петкова обеща адиминистративни съкращения в БЕХ, което да спести 20 млн. лева, след като трябваха 1 млрд. Отново десните поискаха със закон да се изкарват публично договорите в енергетиката и това в крайна сметка стана през есента.
Дойде юли и работодателите излязоха на „мащабни протести” срещу поскъпването на тока, като прокламираха как и работници, и синдикати са с тях. ЕСО обаче каза, че протестът въобще не се е отразил на натовареността на мрежата, както се заканваха протестиращите и те се разсърдиха. Затова шефът на системния оператор ги покани на следващия протест да гледат на живо, в реално време, че не са толкова значими, колкото се изкарват по медиите. А шефът на КЕВР не отстъпваше – с новия ценови модел работодателите се изравняват с домакинствата и плащат като обикновените хора, а не по-малко. Иванов получи и подкрепа от вицепремиера Томислав Дончев – няма да има ново поскъпване на тока през 2016 година след готвеното сега.
За кратко на сцената пак се появиха „Патриотите” – измислили законопроект, с който да накарат американските централи да връщат пари. Централите щели да работят на свободния пазар, не на регулирания и така щяло да е справедливо. Ако не искали – КЕВР едностранно определя на каква цена да им купува тока. Нито дума обаче какво става с компенсациите по договор в такъв случай. Това не е важно, защото САЩ нямало никога да подкрепи американските инвеститори, които нарушават даже американското законодателство, заяви Валери Симеонов. И докато той развиваше теории, банките-кредиторки одобриха принципното споразумение от пролетта за намаляване на цената за разполагаемост на мощност – и за AES, и за КонтурГлобал.
Междувременно Иван Иванов стана още по-смел – ще има нови цени след 31 юли. Бойко Борисов пак се обади, че „не би трябвало” да има поскъпване, помнейки февруарските протести. Синдикатите открито се присъединиха към работодателите, които пък ревнаха срещу преференциите за производство на ток от биомаса, а Валери Симеонов беше най-експресивен по темата – пуснахме тези с лайната т.е. биомасата напред. Новият председател на КТ Подкрепа пък даже тръгна на съд заради новата цена на тока.
Писъци, крясъци, сълзи и сополи – от 31 юли токът поскъпна за бизнеса, а за бита поевтиня с 0,11%. Две години работодателите бяха толерирани, сега вече не, тържествуваше шефът на КЕВР. А при свършен факт Бойко Борисов също обърна палачинката – на работодателите като им беше по-евтин токът, не видях нещо да поевтинее. Кирил Домусчиев пък не забрави коя е ръката, която го храни – Борисов подкрепил работодателите да не поскъпва тока, но институциите, разбирай Иван Иванов и КЕВР, не си свършили работата.
Поскъпването на тока не значеше край на играта за тази година – работодателите продължиха да искат по-евтин ток, от 1 ноември, а КЕВР реши да не подхожда максимално твърдо и даде надежда за такова нещо. Това като че ли пообърка „бунтарите” и те отмениха готвения за 30 септември протест, после все пак решиха да си попротестират. В крайна сметка КЕВР не отстъпи пред исканията и накрая работодателите получиха с 1,07 лева по-евтина такса „задължение към обществото”, след като в края на юли им я вдигнаха с над 20 лева.
Междувременно нещата с американските централи не вървяха толкова добре. БЕХ търсеше международни кредитори, но без успех. AES пък предупреди НЕК да плати, за да може да се издължи на миньорите. Появи се и Пътна карта на реформите в енергетиката ни, уж договорена с работодателите, в която се предвиждаше национализация на американските централи. Заради тази идея Иво Прокопиев открито нападна Кирил Домусчиев, а той се оправда, че това не било негова идея и не я подкрепя. Появи се и опасност принципното споразумение с американските централи за намаляване на цената на разполагаемост на мощностите да пропадне, защото НЕК още не можеше да плати, а банките-кредиторки искаха процедурата да стартира отначало, ако няма плащане до края на годината. В крайна сметка банките склониха да почакат до края на януари догодина. Пред парламента пък Теменужка Петкова каза колко би трябвало да плащаме на американските централи към момента - 132 лева на мегаватчас на AES и 97 лева на КонтурГлобал.
За финал на годината тръгна в ограничен вариант и толкова чаканата енергийна борса. В този вариант само един производител на ток се яви – ТЕЦ "Марица Изток 2", всичко останало беше търговци-прекупвачи. От бранша се опасяват, че борсата може да се превърне в платформа за прокарване на "нечестни" монополи. Много търговци на ток се питат дали техни конкуренти няма да пазаруват ток от производителите с помощта на политически протекции т.е. на по-ниска цена и да подбиват конкуренцията, като установят постепенно контрол на пазара и съответно в подходящ момент вдигнат цените дори повече, отколкото сега - както за краен потребител, така и за конкурентите си, които няма да има откъде да купуват електричество. Дали така ще се изроди картината – ще разберем догодина.
Коментари