Минималните осигурителни прагове трябва да бъдат премахнати, тъй като са в противоречие с практиката на ЕС. Разпределението на осигурителната вноска между работодателя и осигуреното лице трябва постепенно да достигне 50:50. Нужно е и да се въведе лична осигурителна вноска за държавните служители и за служителите от специалните ведомства. За тези промени в Кодекса за социално осигуряване призовава Българската стопанска камара в своя позиция, адресирана до социалния министър Ивайло Калфин.
БСК подкрепя основната част от предложенията за изменения на Кодекса, но и заявява, че трябва да се направят още промени. "Предложените стъпки не отговарят в достатъчна степен на предизвикателствата, свързани с настоящата и бъдеща демографска ситуация, на състоянието и прогнозите за развитие на пазара на труда. Това може да постави под съмнение очаквания ефект и определените цел", казва се в позицията.
"При отказ от повишаване на данъчно-осигурителните задължения, в съответствие с действащата управленска правителствена програма, и предприемане на посочените основни реформи, БСК ще подкрепи предложените промени за оптимизиране на разходите и въвеждане на по-строги и по-справедливи условия за достъп до пенсии, вкл.:
- предвиденото плавно увеличаване и постепенно изравняване на пенсионната възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО на жените и мъжете през 2037 г. на 65-годишна възраст (за жените с по 2 месеца годишно до 2029 г., а от 2030 г. – с по 3 месеца до 2037 г., и за мъжете с по 2 месеца през 2016 г. и 2017 г., и с по 1 месец от 2018 г. до 2029 г.);
- ръст на изискуемия осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2 от КСО за трета категория труд с по 2 месеца годишно до достигане през 2027 г. на 40 г. за мъжете и 37 г. за жените;
- увеличаване на възрастта за пенсиониране при минимален действителен осигурителен стаж от 15 г. по чл. 68, ал. 3 от КСО до достигане на 67 г. през 2029 г. (през 2016 г. и 2017 г. с по 2 месеца, а от 2018 г. с по 1 месец за всяка календарна година).
След законодателното уреждане и реализацията на предходните предложения в средносрочна перспектива следва да се извършат актюерски разчети и последващ анализ за въздействие като основа за оценка на целесъобразността на промените в осигурителните плащания.
В законопроекта липсват текстове, с които да се изключат или обособят в отделен фонд всички плащания със социален характер, за които липсва осигурителен принос на лицата, не са финансирани целево от републиканския бюджет, но които се администрират от НОИ", заявяват от БСК.
От Камарата категорично възразяват срещу предложението за повишаване на размерите на осигурителните вноски за фонд „Пенсии“ и фонд „Безработица“ в период от 12 г. с общо 4,5 % (през една година с 0,5% вноската за фонд „Пенсии“ и на следващата година – с 0,2% на вноската за фонд „Безработица“).
"При сегашните огромни структурни проблеми на пазара на труда и икономическата среда предложеният подход, дори при „плавно“ повишаване на осигурителните вноски, не може да компенсира стеснената осигурителна база (намален брой осигурени лица, значителен дял на заетите с ниска квалификация и нисък осигурителен доход), което допълнително стагнира пазара на труда, икономическата и инвестиционна активност, и обрича ДОО на дълготрайни значителни дефицити", смятат от БСК.
На снимката: Председателят на БСК Божидар Данев
Коментари